Има дизайни, които някак си те бутат да бъдат създадени.
Не си го мислил да го измислиш, не си го планирал като „нещо такова мисля да направя“, не е плод от някакво картинно впечатление, което сега е втасало да роди нова визия.
Просто в един момент отрязък от отрязъка на нещо си, застава пред теб и ти казва: „Ето ме, искам да бъда с нещо като това и това, малко такова и такова и всичко е точно, действай!“
„Дъжд, дъжд, ела да поиграем!“ е такъв дизайн, самосъздаден някак си.
Една дама търсеше тапет за спалнята в новия си апартамент. Беше харесала един, който помоли да го коригираме първо така, после иначе, после еди как си, после другояче.
След толкова корекции горкият дизайн се предаде, спря да диша, спря да живее.
Дамата разбра, че сме го объркали и след мълчаливо медитативно разглеждане на сайта ни се спря на нашия „Дъжд, дъжд, ела да поиграем“. Така той се сдоби с гравитация и доказа, че се е появил неслучайно.
Изработен на Безшевен Лен, монтиран без снадка.